О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачeшъ?
Гарване, и ти, птицо проклeта,
на чий гробъ тамъ тъй грозно грачeшъ ?

Охъ, зная, зная, ти плачeшъ, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоятъ свещенъ гласъ, майко,
е гласъ безъ помощь, гласъ въ пустиня.

Плачи! Тамъ близо край градъ София
стърчи, азъ видѣхъ, черно бѣсило,
и твой единъ синъ, Българийо,
виси на него съ страшна сила.

Гарванътъ грачи грозно, зловѣщо,
псета и вълци виятъ въ полята,
старци се молятъ Богу горѣщо,
женитѣ плачатъ, пищятъ дѣцата.

Зимата пѣе свойта зла пѣсень,
вихрове гонятъ тръни въ полето,
и студъ, и мразъ, и плачъ безъ надежда
навѣватъ на тебъ скръбь на сърдцето.

Христо Ботевъ

Реклами