Хиляда и седьмь стотинъ шестдесеть и второ лѣто
въ Охрида отъ Цариграда дошьлъ салаоръ.
Се прѣдставилъ прѣдъ Арсения, наша Патрика честнаго
и му рѣкълъ слово горко, слово жалостно:
„Царска воля е да търгнешъ денеска за в’Цариграда,
на тебе отъ върли гърци голѣмъ поплакъ е.“
Събралъ Патрикъ свое стадо въ църква святий Климентова,
благословъ му далъ послѣденъ, рѫцѣ заплетилъ.
Дълго врѣме хлипалъ старецъ во мълчанье всёнародно
и по бѣла брада ронилъ сълзи горещи.
„Слушайте ме, мили чада, азъ ке идамъ въ Цариграда;
на мене отъ върли гърци голѣмъ поплакъ е.
Гръцкий Патрикъ ке ни строши славна Охридска столица
и мене до смърть ке държи въ заточение.
Ке прати владици гърци – лицемъ светци, сърдцемъ вълци,
ке ве давятъ, ке ве стрижатъ, ке ве мълзатъ до кървь.
Мегю народа ке сѣятъ несъгласье и раздори,
да се мрази синъ со татка, и со брата братъ.
И ке викнете до Бога, и крило не ке найдете,
смирени ке наведете глави до земи.
Ке ми бѫдете сираци; така било писано!
Елате ми да ве гушнамъ за послѣденъ пѫть.“
Чърна тѫга поразила старо, младо, мѫжи, жени,
вси со рѫцѣ заплетени сълзи проливатъ.
Той ги гушка, тие тѫжни му цѣлуватъ дѣсна рѫка,
и на рѫка какъ отъ изворъ сълзи се лѣятъ.
Вяхналъ Патрикъ бърза коня и неволно упѫтилъ се.
Тога гръмкий плачъ народенъ небо процепилъ.
Умилилъ се честний Патрикъ, свалилъ шапка навезана,
погледналъ на сино небо, люто прокълналъ:
„Охъ, послушай милий Боже! Хаиръ никога да нѣматъ
Стамче бей и Буяръ Лигдо, Нийко челебий!“
Милостивий Богъ послушалъ патричка гореща клетва:
слава нихна, сѣме нихно погубилъ со шумъ
и сега во куки нихни ткае паякъ паячина
и на пусти стрѣхи нихни хукатъ хутове.

Григоръ Пърличевъ

Реклами